Спомени
Категория: Проза
Публикувана на Понеделник, 11 Март 2013 21:19
Написана от Ти си знаеш
Посещения: 9252
... хех ... Здравей!
Помня ли те още питаш ме със укор ... помня ли те? помнех ли те? за сетен път си го задаваме, за сетен път се караме ... но ти знаеш, че те помня ... А ти ... ти вече помниш ли ме ... или не ... не вече? а все още? Дали? Уви ...
..... а така жадувам ... не не ... спри се, а така жадувах за погледа ... за допира ... за онова странното мълчание ... потъпка го ... затри го ... затри всичко що е било - и хубаво и лошо ... но беше ... и така бяхме свикнали ... минаха се месеци едва запазихме приятелството си добро ... едва ... и на едва-то ли края дойде? и на него ли? И пак ли аз, и пак ли отново сам трябваше да го откривам ...кой? защо? а ти? - глупави въпроси ... без отговор уви ... но нека да са живи и здрави - текущите със прекрасните и добри съвети, защото аз вече не съм ... ти ме прогони и се отдръпна ... отчуждение ... забвение ... наказание ... за кого ли?
Дори вече заскрежените ласки не мога да спомня ... не мога ... на вън е студ ... зимата дойде ... но след положения от теб студ ... помни ... след време сама се съди ... същите не бяхме, не сме и едва ли ще сме ... Очакваше го нали? Очакваше да се предам ... след кървавите и болезнени битки - най-накрая записа победа - предадох се ... честита пирова победа, май в една песен продължението беше - честита самота, но за теб не важи сама няма да си, а и кога ли си била ...
... но да още помня очите ти изкуствено усмихнати и да забелязвах я и нея, онази малката тъга почти невидимата, но ... забелязвах я, молех се за смъртта и, но уви ... но стига спомени ...
Нима магията свърши? ... да ти припомня някога каза, че да ме познаваш е магия ... едва ли ги помниш тези думи ... а помниш ли шепота на листата? А онази умираща луна? Едва ли ... да - гледам те и виждам друга си вече - отнесена и някак - далечна ... ужасно далечна - почти непозната ... и нищо няма да е вече същото ... и нищо вече не е същото ... нищо ...
