Случаен стих
ТРЯВНА
В сърцето на Балкана е Трявна –
една автентична вселена пребъдва,
китка българска, ковачница възродена
с дух и бит колоритен живее, радва
свои и чужди гости – очарова красива
живописна ненадмината в света!
Все така е реката припряна при моста
с часовникова кула извисена над площада
преливащ от борова смола по калдаръма!
И старото школо до столетния храм
с дърворезба оригинална на иконостаса
икони възторжени трепетно радват ни!
Това що не се гаси от времена е традицията
с песни, хора носят се „Славейкови празници”
и разтварят врати, дюкяни, механи, музеите!
Даскаловата къща с незалязващи слънца
на тавана с длето и ръце на двамата майстори.
Облога изплете
Случаен разказ
Желая те така горещо,
гледайки те през стъклото между нас. В погледа ти трепва нещо,
опитваш се да ми го кажеш,
но не чувам твоя глас. Тук е топло, а при теб дали?
Искам да ти дам от свойта топлина,
но те гледам през стъклото и боли,
че близо сме, но зад една стена. Виждам, че и ти копнееш
устните ми с твойте да докоснеш. В стъклото да се блъскаш ти не смееш
и не бива, че ще ни нареже после. Просто ще докосвам пръсите ти
през стъклото.... Поне те виждам... И това е много!
Но виждам блясък от сълза в окото,
казващ "Липсваш ми! Без теб не мога!"
А колко болка има когато те няма....
